Аспарух Лешников е една от най-загадъчните и вдъхновяващи личности в българската музикална история, чийто живот и кариера продължават да будят интерес и да пораждат множество въпроси. Роден през 1897 година в Хасково, той се превръща в символ на българския оперен и сценичен талант, като успява да се наложи не само у нас, но и в чужбина, особено в Германия и САЩ. Въпреки това, за неговия живот и постижения все още има много неразкрити страници, които доскоро остават в сянка за широката публика.

Историкът д-р Веселина Узунова, главен уредник в Регионалния исторически музей в Хасково, е автор на първата българска биография за Ари, както е известен артистичният псевдоним на Лешников. Тя подчертава, че успехът му е безпрецедентен за българските изпълнители и сравнява неговата популярност с тази на западните рок звезди от 50-те и 60-те години. Според нея, Лешников е бил преследван от фанатизирани почитателки, които го следвали до степен да го изкарват от сцената тайно, а сценичната му кариера е била изпълнена с драматични моменти, характерни за звездите на онова време.

Изследването на Узунова разкрива, че много от митовете и преекспониранията около Лешников са напълно неверни или преувеличени. Например, твърденията, че е бил любимец на Хитлер, са напълно несъстоятелни и абсурдни. В книгата си тя ясно посочва, че двамата са се срещнали само веднъж по време на пътуване във влак, и то случайно, като това е описано подробно в биографията. Тази среща е единствената документална връзка между тях, а всякакви други твърдения за близки отношения или влияние са напълно безпочвени.

Биографията на Лешников не само опровергава слухове, но и запълва важна празнина в националната памет за този изключителен артист. Тя показва, че той е бил по-известен и ценен в чужбина, отколкото у нас, като например в Германия и САЩ. Това поражда въпроса защо неговата слава у нас е по-слабо позната и какво трябва да се направи, за да се възстанови истинската му роля в българската културна история. Узунова планира издаването на нови преводи на биографията на английски и немски език, като се стреми да представи неговата история с послание, насочено към международната аудитория.

В интервю тя подчертава, че Аспарух Лешников е бил уникален и неподражаем, като сравнява неговите постижения с тези на други български изпълнители като Емил Димитров, но отбелязва, че всяко време има своите особености и не е коректно да се правят директни аналогии. Той е бил харизматична личност, която е взривявала сцената с енергия и чар, карайки публиката да танцува и да се възхищава. В същото време, той е бил изключително семеен човек, отгледан от майка си след смъртта на баща си, и е вярвал, че жената е символ на семейството.

Животът му е изпълнен с противоречия и уроци. Израснал в бедност, той е инвестирал всичките си спестявания в банки, за да се защити от евентуална бедност, но в крайна сметка е загубил правото си да пее и да изнася концерти. Това е една от най-ироничните страни на неговата съдба – човек, който е бил на върха, е загубил всичко заради външни обстоятелства, въпреки че е бил изключително богат и популярен.

Биографията „Целувам ви, Аспарух Лешников“, публикувана през пролетта тази година от Регионалния исторически музей в Хасково, е вече представена в десет града в България. Тя разказва не само за неговата кариера, но и за личните му борби, страхове и мечти. Следващата среща с публиката е предвидена за 7 октомври в Пловдив, като целта е да се запознае по-широка аудитория с истинската му история и значението му за българската култура.